Защо продуктите за еднократна употреба не са опция за бъдещето
Замърсяването с пластмаса е световна опасност. Благодарение на публичния напън по целия свят, доста компании стартират да схващат, че носят отговорност за това замърсяване. Все по-често ни бомбардират с корпоративни вести, свързани с въвеждането на нови продуктови опаковки, като „ 100% разградими опаковки “, „ направени от биоразградима пластмаса “ или „ устойчива хартиена опаковка “. Но до какво в действителност водят тези начинания и решение ли са те на рецесията с пластмасовия боклук?
Нека стартираме с бързо припомняне какво в действителност ни сложи в тази обстановка: Пластмасата за еднократна приложимост, която се употребява за няколко минути или даже секунди, а по-късно се изхвърля. А в този момент дано погледнем какви са най-често срещаните „ решения “, прокламирани от фирмите.
Хартията – На пръв взор хартиените артикули може да ни се костват положително решение и да са относително елементарен метод за промяна от страна на фирмите, само че огромното заместване на пластмасата с хартия би имало пагубно въздействие върху международните гори. А те играят основна роля за запазване здравословното положение на природата посредством естественото усвояване и депозиране на въглероден диоксид, изхранването на локалното население и поддържането на неповторимото биоразнообразие. Имайки поради сегашния напън, който се упражнява върху лимитираните горски запаси, по-скоро все по-голяма част от тях ще имат потребност да бъдат защитавани и възстановявани, а не трансформирани за потребностите на нашата взаимозависимост към еднократната приложимост.
Био пластмаса – Друга смущаваща тенденция е прекосяването към „ био пластмаса “ – термин, който се употребява за пластмаса, която е биоразградима или компостируема и която може даже да включва пластмаса въз основата на изкопаеми горива. Проблемът с био пластмасата има две измерения. Първото е произходът – по-голямата част от био-базираните пластмаси се добиват от аграрни култури, които пък се съревновават с културите, отглеждани за храна. Това единствено по себе си заплашва хранителната сигурност и води до смяна в използваемата земя и надлежно записва селскостопански излъчвания. Второто е какво се случва с био пластмасата откакто бъде изхвърлена. Биоразградимата пластмаса се разгражда единствено при условия на доста високи температури и мокрота, които са извънредно редки в естествената природа. Биоразградимите пластмаси също по този начин се разпадат на дребни частички тъкмо както елементарната пластмаса и тези частички биха могли да попаднат в животните, от където да станат част от хранителната верига. Компостируемите пластмаси въпреки това се разграждат изцяло, само че още веднъж при избрани условия, които се намират по-често в индустриалното компостиране и доста по-рядко в домашни условия. Повечето общини нямат нужното съоръжение и компостируемата пластмаса е по-вероятно да бъде депонирана или изгорена, което не я прави доста по-различна или по-добра от стандартната.
Рециклируема пластмаса – И последни, само че не на последно място са опаковките от 100% рециклируема пластмаса. Те доста постоянно са рекламирани като нещо положително, само че в реалност не са. Повече от 90% от всяка пластмаса в миналото виждала бял свят не е рециклирана. Системите за преработване не могат да се оправят с согромните размери боклук, който генерираме и оборудванията се претрупват. Тъй че е доста по-вероятно пластмасата да попадне на бунището, в инсинератора или измежду природата, в сравнение с да бъде рециклирана. Също по този начин пластмасата, която се се „ рециклира “ не се трансформира в нова опаковка, а се употребява за изработката на нови артикули с по-ниско качество и стойност, които не могат да се рециклират повече. Всяка община има друг потенциал за преправяне на другите типове пластмаса и се оказва, че не всичко, което е рециклируемо, в реалност се рециклира.
За страдание, фирмите към момента не съумяват трансформират този модел на изхвърляне с новите зелени тактики. Те по скоро минават от един материал на различен, само че в главната на този модел стои употребяването и изхвърлянето по-късно. Компаниите към момента създават големи количества боклук, който планетата не може да поеме.
Какво е решението следователно? Замърсяването с пластмаса продължава да се усилва и фирмите незабавно би трябвало да подхващат стъпки към смяна на своите бизнес модели по този начин, че да не се стига до хабене на ресурсите на планетата и превръщането им в опаковки за еднократна приложимост.
Фирмите би трябвало да приоритизират редуцирането, с цел да избегнат основаването на боклук преди всичко, както и да влагат в системи за преизползване. Трябва да се показват ясни цели за намаляването на отпадъка и проекти по какъв начин ще бъдат реализирани. Хората в целия свят към този момент подхващат дейности и изискват построяването на сходен вид системи и практики. Време е фирмите да последват образеца им и да дават същински решения като опаковки за многократна приложимост.
Автор: Елвира Хименес (Elvira Jiménez) - началник на интернационалната акция за пластмасата в „ Грийнпийс “ – Испания.
Превод: Десислава Станчева
Източник: Greenpeace.org
